дарители

“Дружеството на приятелите на персийския език и култура в Република България” и Специалност “Иранистика” в СУ “Св. Климент Охридски” изразяват своята дълбока признателност към всички, помогнали през годините за тяхното укрепване и утвърждаване.

انجمن دوستداران زبان و فرهنگ فارسی درجمهوری بلغارستان و بخش ایرانشناسی در دانشگاه دولتی صوفیه سنت کلیمنت اخریدسکی ،تشکر صمیمانه خود را از تمامی کسانی که با پشتیبانی خود در سالهای گذشته جهت استحکام و تقویت این مراکز گام برداشته اند ابراز می دارد:

проф. Моско Москов

56 тома книги и речници по иранско езикознание.

Дарение за специалност "Иранистика".

г-н Симеон Владимиров

50 тома художествена литература, 34 тома по езикознание, 14 тома речници.

Дарение за специалност "Иранистика".

Семейство Караилиеви

8 тома речници и енциклопедии.

Дарение за специалност "Иранистика".

г-н Аганури
директор на Културния дом към посолството на ИР Иран в София

400 тома научна и художествена литература, речници, плазмен екран и сателитна система за приемане на ирански радио и телевизионни програми, две оборудвани аудитории специално за "Иранистика", две компютърни конфигурации и многофункционален принтер.

Дарение за специалност "Иранистика".

д-р Дехшири
зам. ръководител по научната дейност на Организацията по култура и ислямски връзки на ИР Иран

1 200 тома художествена и научна литература, речници и енциклопедии.

Дарение за специалност "Иранистика".

н.пр. Богери Могаддам
посланик на ИР Иран в Република България

50 тома научна и ходожествена литература и компютърна конфигурация за новия кабинет на Специалност “Иранистика”.

Дарение за специалност "Иранистика".

г-н Мохсен Пеноханде
културен аташе към Посолството на ИР Иран в България

С неговата помощ е построен и оборудван кабинет за Специалност “Иранистика”.

Дарение за специалност "Иранистика".

Г-н Недялко Недялков

  • История на персийската литература – 3 тома
  • „Беседа на птиците” от Аттар
  • „Събрани съчинения” на Аттар
  • „Съвременна политическа история на Иран” ” – 2 тома
  • „Съкровищница на словото” – 2 тома

Дарение за специалност "Иранистика".

پروفسور مسکو مسکوف

56 جلد کتابهای علمی و فرهنگهای زبانشناسی ایرانی.

اهدائی به بخش ایرانشناسی دانشگاه صوفیه

اقای سیمئون ولادیمیروف

50 جلد کتب ادبی 34 جلد کتاب در زمینه زبانشناسی و 14 مجلد فرهنگ .

اهدائی به بخش ایرانشناسی دانشگاه صوفیه

خانواده قره ایلیوی

8 جلد فرهنگ و دائره المعارف.

اهدائی به بخش ایرانشناسی دانشگاه صوفیه

آقای آقانوری
رایزن فرهنگی ج.ا.ایران در صوفیه

400 جلد کتب علمی و ادبی، فرهنگها . دستگاه ماهواره .یک دستگاه تلویزیون 42 اینچ فلت.دو دستگاه کامپیوتر.و دستگاه فتوکپی و اسکن.باز سازی و تجهیز دو کلاس درس مخصوص ایرانشناسی در دانشگاه صوفیه.

اهدائی به بخش ایرانشناسی دانشگاه صوفیه

آقای دکتر دهشیری
معاونت آموزش سازمان فرهنگ و ارتباطات اسلامی

1200 جلد کتب علمی و ادبی ،فرهنگ های لغت و کتاب هایی در زمینه ایرانشناسی.

اهدائی به بخش ایرانشناسی دانشگاه صوفیه

آقای باقری مقدم
.سفیر محترم ج.ا.ایران

50 جلد کتاب در زمینه ایرانشناسی و یک دستگاه کامپیوتر جهت اتاق ایران.

اهدائی به بخش ایرانشناسی دانشگاه صوفیه

آقای محسن پناهنده
رایزن فرهنگی ج.ا.ایران در صوفیه

با کمک ایشان اتاق ایران در دانشگاه صوفیه ساخته و مجهز به کتابخانه شد.

اهدائی به بخش ایرانشناسی دانشگاه صوفیه

آقای ندیالکو ندیالکوف

  • تاریخ ادبیات ایران .3 جلد
  • منطق الطیر، عطار
  • دیوان عطار
  • تاریخ سیاسی معاصر ایران . 2 جلد
  • گنج سخن .2 جلد

اهدائی به بخش ایرانشناسی دانشگاه صوفیه

Люлеещите се минарета. Десетки са забележителностите на две хиляди и петстотингодишния ирански град Исфахан. Столица на държавата по времето на Сефевидите (1501-1722г.), градът е културно съсредоточие на древни исторически паметници, на храмове и олтари на огъня, на музеи и паркове, на дворци, пазари и монументи на архитектурата...
Една от забележителностите на града е Джамията с люлеещите се минарета. Построена в началото на 14 век, тя и до днес ревниво пази тайната на двете си люлеещи се минарета. Разположени върху фасадата на постройката на джамията, на петнадесетина метра едно от друго, те се раздвижват едновременно, щом едното от тях бива разклатено.
До края на 20 век всеки посетител е имал възможността да се изкачи на върха на едно от минаретата и клатейки го със все сила, собственоръчно да изпробва невидимия задвижващ механизъм.
Днес, с оглед на опазването на този архитектурен паметник, не се допускат външни посетители да се качват по тесните витиевати стъпъла на минаретата. Това се прави от служителите към храма, които по няколко пъти на ден изпълняват атракцията за посетителите. За целта на минаретата са закачени звънци, които започват да звънят в унисон, секунди след като едното от тях е разлюляно.