дарители

“Дружеството на приятелите на персийския език и култура в Република България” и Специалност “Иранистика” в СУ “Св. Климент Охридски” изразяват своята дълбока признателност към всички, помогнали през годините за тяхното укрепване и утвърждаване.

انجمن دوستداران زبان و فرهنگ فارسی درجمهوری بلغارستان و بخش ایرانشناسی در دانشگاه دولتی صوفیه سنت کلیمنت اخریدسکی ،تشکر صمیمانه خود را از تمامی کسانی که با پشتیبانی خود در سالهای گذشته جهت استحکام و تقویت این مراکز گام برداشته اند ابراز می دارد:

проф. Моско Москов

56 тома книги и речници по иранско езикознание.

Дарение за специалност "Иранистика".

г-н Симеон Владимиров

50 тома художествена литература, 34 тома по езикознание, 14 тома речници.

Дарение за специалност "Иранистика".

Семейство Караилиеви

8 тома речници и енциклопедии.

Дарение за специалност "Иранистика".

г-н Аганури
директор на Културния дом към посолството на ИР Иран в София

400 тома научна и художествена литература, речници, плазмен екран и сателитна система за приемане на ирански радио и телевизионни програми, две оборудвани аудитории специално за "Иранистика", две компютърни конфигурации и многофункционален принтер.

Дарение за специалност "Иранистика".

д-р Дехшири
зам. ръководител по научната дейност на Организацията по култура и ислямски връзки на ИР Иран

1 200 тома художествена и научна литература, речници и енциклопедии.

Дарение за специалност "Иранистика".

н.пр. Богери Могаддам
посланик на ИР Иран в Република България

50 тома научна и ходожествена литература и компютърна конфигурация за новия кабинет на Специалност “Иранистика”.

Дарение за специалност "Иранистика".

г-н Мохсен Пеноханде
културен аташе към Посолството на ИР Иран в България

С неговата помощ е построен и оборудван кабинет за Специалност “Иранистика”.

Дарение за специалност "Иранистика".

Г-н Недялко Недялков

  • История на персийската литература – 3 тома
  • „Беседа на птиците” от Аттар
  • „Събрани съчинения” на Аттар
  • „Съвременна политическа история на Иран” ” – 2 тома
  • „Съкровищница на словото” – 2 тома

Дарение за специалност "Иранистика".

پروفسور مسکو مسکوف

56 جلد کتابهای علمی و فرهنگهای زبانشناسی ایرانی.

اهدائی به بخش ایرانشناسی دانشگاه صوفیه

اقای سیمئون ولادیمیروف

50 جلد کتب ادبی 34 جلد کتاب در زمینه زبانشناسی و 14 مجلد فرهنگ .

اهدائی به بخش ایرانشناسی دانشگاه صوفیه

خانواده قره ایلیوی

8 جلد فرهنگ و دائره المعارف.

اهدائی به بخش ایرانشناسی دانشگاه صوفیه

آقای آقانوری
رایزن فرهنگی ج.ا.ایران در صوفیه

400 جلد کتب علمی و ادبی، فرهنگها . دستگاه ماهواره .یک دستگاه تلویزیون 42 اینچ فلت.دو دستگاه کامپیوتر.و دستگاه فتوکپی و اسکن.باز سازی و تجهیز دو کلاس درس مخصوص ایرانشناسی در دانشگاه صوفیه.

اهدائی به بخش ایرانشناسی دانشگاه صوفیه

آقای دکتر دهشیری
معاونت آموزش سازمان فرهنگ و ارتباطات اسلامی

1200 جلد کتب علمی و ادبی ،فرهنگ های لغت و کتاب هایی در زمینه ایرانشناسی.

اهدائی به بخش ایرانشناسی دانشگاه صوفیه

آقای باقری مقدم
.سفیر محترم ج.ا.ایران

50 جلد کتاب در زمینه ایرانشناسی و یک دستگاه کامپیوتر جهت اتاق ایران.

اهدائی به بخش ایرانشناسی دانشگاه صوفیه

آقای محسن پناهنده
رایزن فرهنگی ج.ا.ایران در صوفیه

با کمک ایشان اتاق ایران در دانشگاه صوفیه ساخته و مجهز به کتابخانه شد.

اهدائی به بخش ایرانشناسی دانشگاه صوفیه

آقای ندیالکو ندیالکوف

  • تاریخ ادبیات ایران .3 جلد
  • منطق الطیر، عطار
  • دیوان عطار
  • تاریخ سیاسی معاصر ایران . 2 جلد
  • گنج سخن .2 جلد

اهدائی به بخش ایرانشناسی دانشگاه صوفیه

Древноперсийски клинописи. Десетки са писмените паметници, оставени ни от Първата персийска държава – Ахеменидската (550-330 пр.н.е.). Това са надписи, често пъти съставяни на два и дори на три езика (древноперсийски, вавилонски и еламски), изсичани върху недостъпни скални отвеси, гранитни и мраморни плочи и колони. Надписи, увековечаващи градниозни битки, победи, строителства и тържества на персийските монарси. Надписи, преминали през вековете, за да ни донесат усещането за могъществото на една велика култура, на една могъща империя. Да посочим най-известните от тях: “Бехистунския”, “Персеполския” и “Сузкия” на Дарий І, “Антидемонският” и “Елвендския” на Ксеркс.
Информацията за Ахеменидите, получавана от древноперсийските клиноподобни текстове, в редица случаи се допълва от вавилонските такива. Сред тях са “Вавилонската хроника на Набонид” и “Цилиндъра на Кир”, описващи превземането на Вавилон от основателя на Персийската империя Кир ІІ Велики. Последният е известен и като “Манифеста на Кир”, защото в него се прокламира добрата воля на царя за защита на правата на покорените народи.