Музикални инструменти. Не е тайна, че едни от първите графични знаци за записване на музика са открити на територията на Иран. При археологическите разкопки по неговите земи са намерени запазени глинени съдове, датирани към ІІІ-ІІ хил. пр.н.е., с изображения на свирещи на музикални инструменти хора. Един от най-разпространените инструменти е “тамбурата”. Тя се среща както в Иран, така и в Афганистан, Таджикистан, Узбекистан и Индия. При това е известна предимно под името “тамбур-е болгари” (“българска тамбура”). Нейна разновидност е “тамбурак” – малката тамбура. Общо с българското название има и “зурната”. “Чанг” също е много обичан инструмент, често използван, както и тамбурата, за музикален съпровод при декламация на стихове. За такъв съпровод се използват и още два струнни инструмента - “саз” и “робаб”. Други музикални инструменти са: “уд”, приличащ на тамбурата, но с по-къс гриф; “дотар”, буквално означаващ “двуструнен”; “даф”, наподобяващ огромно дейре; “дохол” - големият тъпан; “камонче” - близнак на нашата гъдулка; “сантур”, подобен на цитрата...