Килими. Персия, освен страна на поетите, на розите и на славеите, е и родина на килимите. Първите сведения за тях датират отпреди 500 г. пр.н.е. когато различни ирански номадски племена са ги изработвали и предлагали като ценна разменна монета в търговията. През вековете производството на килими, което винаги се е осъществявало ръчно, се превръща в традиционен занаят, разнесъл славата на персийските майстори-килимари из целия свят. Отличителни характеристики на персийския килим са: материалът, от който са направени – вълна, коприна, памук; използваните за оцветяване бои, които трябва задължително да бъдат от органичен произход; гъстотата на възлите на единица площ. В повечето случаи тя десетократно надвишава гъстотата на бодовете на обикновения килим.
Традиционно килимарското изкуство е едно от най-ценените в Иран. Голяма част от персийските килими се приемат за шедьоври на тъкачеството и живописта. Често те са предназначени не за пода, а за украса на стената.
За нас, българите, особен интерес представляват персийските килими, които са братя-близнаци с нашите Чипровски. Откъде е дошла тази поразителна прилика, по какви друмове е преминала тя от Персия към нас? Или пък пътят е в обратна посока? За да отговорим на тези въпроси ще ни е необходимо доста време и усърден труд. Да започнем с това, че българската дума “килим” е идентична с персийската...