На тази страница може да заявите желанието си да станете член на „Дружеството на приятелите на персийския език и култура в Република България”. Преди да попълните формата е необходимо да се запознаете с устава ни, както и с условията за кандидатстване за членство, правата и задълженията на членовете му.
- Член може да бъде всяко физически или юридическо лице, отговарящо на чл. 8, ал. 1 и 3 от Устава на Дружеството.
- Правата и задълженията на членовете на Дружеството се определят от чл. 9 и чл. 10 от Устава на Дружеството.
- Придобиването на членство в Дружеството се регламентира от чл. 12 от Устава на Дружеството.
- Членски внос:
- за студенти и неработещи – 1 лв. на месец или 12 лв. годишно,
- за работещи – 3 лв. на месец или 36 лв. годишно,
- за пенсионери – 1 лв. на месец или 12 лв. годишно.
- Освен правата, залегнали в чл. 9 от Устава на Дружеството, членовете му могат да ползват и:
- безплатно или с намаление участие в различните културно-просветни мероприятия, организирани от Дружеството, от Културното представителство и от Посолството на ИР Иран в Република България,
- безплатно или с намаление участие в научно-образователни екскурзии в ИР Иран.
- началоآغاز
- новиниاخبار
- за насدرباره ما
- фотоалбумآلبوم عکس
- конференцииهمایشها
- библиотекаکتابخانه
- дарителиحامیان
- връзкиپیوندها
Древноперсийски клинописи. Десетки са писмените паметници, оставени ни от Първата персийска държава – Ахеменидската (550-330 пр.н.е.). Това са надписи, често пъти съставяни на два и дори на три езика (древноперсийски, вавилонски и еламски), изсичани върху недостъпни скални отвеси, гранитни и мраморни плочи и колони. Надписи, увековечаващи градниозни битки, победи, строителства и тържества на персийските монарси. Надписи, преминали през вековете, за да ни донесат усещането за могъществото на една велика култура, на една могъща империя. Да посочим най-известните от тях: “Бехистунския”, “Персеполския” и “Сузкия” на Дарий І, “Антидемонският” и “Елвендския” на Ксеркс.
Информацията за Ахеменидите, получавана от древноперсийските клиноподобни текстове, в редица случаи се допълва от вавилонските такива. Сред тях са “Вавилонската хроника на Набонид” и “Цилиндъра на Кир”, описващи превземането на Вавилон от основателя на Персийската империя Кир ІІ Велики. Последният е известен и като “Манифеста на Кир”, защото в него се прокламира добрата воля на царя за защита на правата на покорените народи.
