Древноперсийски клинописи. Десетки са писмените паметници, оставени ни от Първата персийска държава – Ахеменидската (550-330 пр.н.е.). Това са надписи, често пъти съставяни на два и дори на три езика (древноперсийски, вавилонски и еламски), изсичани върху недостъпни скални отвеси, гранитни и мраморни плочи и колони. Надписи, увековечаващи градниозни битки, победи, строителства и тържества на персийските монарси. Надписи, преминали през вековете, за да ни донесат усещането за могъществото на една велика култура, на една могъща империя. Да посочим най-известните от тях: “Бехистунския”, “Персеполския” и “Сузкия” на Дарий І, “Антидемонският” и “Елвендския” на Ксеркс.
Информацията за Ахеменидите, получавана от древноперсийските клиноподобни текстове, в редица случаи се допълва от вавилонските такива. Сред тях са “Вавилонската хроника на Набонид” и “Цилиндъра на Кир”, описващи превземането на Вавилон от основателя на Персийската империя Кир ІІ Велики. Последният е известен и като “Манифеста на Кир”, защото в него се прокламира добрата воля на царя за защита на правата на покорените народи.