25 април 2013 г., Открита лекция на г-жа Нина Сиракова






По покана на “Дружеството на приятелите на персийския език и култура в Рeпублика България” и на специалност “Иранистика” в СУ “Св. Климент Охридски” от Холандия пристигна за открита лекция изтъкнатата общественичка и преводачка от нидерландски език г-жа Нина Сиракова.

Г-жа Сиракова десетилетия наред работи в областта на теорията и практиката на художествения превод, на българистиката и славистиката, на социолингвистиката и културологията. От дълги години представя българската култура и литература в страните от Западна Европа, както и холандската литература и култура в България. Особен интерес проявява към проблемите на мултиетническото общество, за чието опознаване спомага с преводите си на романите: “Кисама” и “Завръщане в Бандунг” от Ф. Спрингер, “Дъщерята” от Йесика Дюрлахер, “Медната градина” от Симон Вестдейк и др.

През последните години вниманието на г-жа Сиракова е привлечено от хипотезата за иранския произход на древните българи, поради което живо се интересува от литературните прояви на потомците на Древна Персия в Холандия. Като резултат се появява и последният преведен от нея роман “Къщата на джамията” на иранския прозаик, пишещ на нидерландски, Гадер Абдоллах.

Гостуването на г-жа Сиракова бе свързано с беседата ú, посветена на пътеписа от началото на ХVІІІ в. на холандския пътешественик, художник и колекционер Корнелис де Бройн. Създаден по време на пътуването му из земите на Персия, пътеписът пресътворява редки пейзажи от тогавашната действителност. След прочита на няколкото преведени откъса, аудиторията “видя на живо” колоритни картини отпреди триста години, градове и села, домове и градини, пиршества и национални празници, конни паради и надбягвания с камили, непознати растения и диви животни, екзотични традиции и обичаи...



11 април 2013 г.

Гост на специалност “Иранистика” в СУ “Св. Климент Охридски” и на “Дружеството на приятелите на персийския език и култура в Република България” бе новоназначеният посланик на ИР Иран у нас Н.Пр. г-н Абдоллах Нороузи.

Г-н Нороузи се запозна с преподавателите и студентите от специалността, бяха му показани кабинета по Иранистика, двете учебни аудитории и библиотеката, оборудвана със заглавия на съвременната и на класическата персийска литература, с албуми, речници и каталози. Студенти изненадаха посланика с импровизирано рецитиране на стихове от персийската художествена словесност, създадени през Златните векове на персийската книжнина (ІХ-ХV в.).

По време на срещата с преподавателите на г-н Нороузи бе представена историята на специалност “Иранистика”, бяха обсъдени проблеми от дейността на “Дружеството на приятелите на персийския език и култура в Република България”.

Иранският посланик изрази голямото си желание добрите отношения между двете страни да се развиват още по-интензивно и заяви своята бъдеща безрезервна подкрепа в тази насока.

Съгласно чл.8, ал 4 от Устава на Дружеството, Н.Пр. г-н Абдоллах Нороузи бе приет за почетен негов член за времето на неговия мандат в Република България.



07 април 2013 г. “Сизда бе дар”






За поредна година студенти и преподаватели от специалност “Иранистика” в СУ “Св. Климент Охридски”, заедно с приятели на персийския език и култура у нас, излязоха сред природата, за да посрещнат иранския национален празник “Сизда бе дар” (“Тринадесетия ден извън домовете”).

Празникът е финалът на Новогодишните тържества и се свързва със старинното поверие, че на този ден злите духове се спускат от царството на Ахриман на земята и тръгват по къщите на хората. За да не бъдат заварени по домовете им и да не бъдат урочасани, иранците масово излизат сред природата, където прекарват деня с традиционни персийски ястия и веселби. Защото поверието гласи, че както се прекара този ден, така ще премине и годината.

“Сизда бе дар” е от един от любимите празници на персийската народност, поради обстоятелството, че дава възможност на семейства да се съберат заедно и да прекарат деня сред красотата на събуждащата се природа. На този ден поникналите кълнове за трапезата “Хафт син” (“Седемте “С”) се оставят да се носят по течението на потоци и реки, златните рибки също се пускат на воля в природните водоеми..